Направо към съдържанието

Седми македоно-одрински конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седми македоно-одрински конгрес
конгрес
МястоСофия, България
Дата30 юли – 5 август 1900 г.

Седмият македоно-одрински конгрес на Македонската организация се провежда в град София от 30 юли до 5 август 1900 година. Конгресът прекръщава организацията на Македоно-одринска след връщането в нея на отцепилото се в 1896 година одринско дружество „Странджа“.[1]

На конгреса присъстват 89 делегати и двама представители на Вътрешната организация Гоце Делчев и Гьорче Петров.

Делегати
Дружество Делегати Бележка
Софийско македоно-одринско дружество Илия Гологанов
Андрей Ляпчев
Русе Димитър Владов
Илия Стефанов
Новоселци Атанас Мурджев
Видин Никола Бобчев
Плевен Димитър Йосифчев
Търново Сеймен Иван Дуйков
Татар Пазарджик Александър Конев
Варненско македоно-одринско дружество Тодор Някшев
Христо Генчев
Хасково Ив. Тодоров
Станимашко македоно-одринско дружество Св. Вл. Димитров
Попово Георги Д. Стоянов
Шуменско македоно-одринско дружество Ст. Подев
Никола Пракицов
Севлиево Димитър Г. Симидчиев
Бобошево Димитър К. Кацаров
Бургаско македоно-одринско дружество Георги Минков
Георги Кондолов
Годеч Д. Венев
Луковит Иван Джартазанов
Нова Загора Хр. Илиев
Чирпан Димитър Георгиев
Брацигово Георги Дойчев
Кюстендилско македоно-одринско дружество Гаврил Златевски
Никола Костов
Провадийско македоно-одринско дружество Рафаил Столев
Стефан Въжаров
Сливен Никола Алексиев
Брезник Ив. Бояджиев
Лясковец Диме Кушев
Габрово Димитър И. Малчев
Враца Никола Мискинов
Сп. Христов
Казълагач Марин Йовчев
Тополово Атанас Ангелов Згуровски
Дупнишко македоно-одринско дружество Никола Малешевски
Яне Сандански
Казанлък Антон Страшимиров
Ловеч Панайот С. Кършовски
Самоков Климент Карагюлев
Свищовско македоно-одринско дружество Янко А. Енчев
Трън Михаил Узунов
Илия Карайорданов
Ломско македоно-одринско дружество Н. Петков
Тъново Стефан Георгиев
Георги Лъжев
Орхание Тодор Матров
П. Илчев
Атлоолу Г. Д. Карамников
Княжево Васил Диамандиев
Нови Пазар Хр. Мустаков
В. Хлебаров
Вакарел А. Петров
Пловдивско македоно-одринско дружество Павел Генадиев
А. Димитров
Пещера Тодор Кърбларов
Калофер Иван Фетваджиев
Корашлии М. Тянев
Павелско Ив. Талев
Харманли Петър Митев
Ангел Чалъков
Цариброд Константин Бараков
Найден Киров
Берковица Вл. Иванов
Кнежа В. Генчев
Златица Михаил Герджиков
Дряново Христо Негенцов
Балбунар Христо Бандулов
Босилеград Стоян Баръмов
Лъджене Филип Главеев
Балчишко македоно-одринско дружество Константин Бричевски
Добричко македоно-одринско дружество Георги Иконописов
Попина С. Щерев
Ихтиман Д. Дюкменджиев
Перник Христо Шипков
Бяла Слатина Стоян Божинов
Рила Христо Лазаров
Караджилар В. Петев
Клисура А. Иванов
Оряхово Данаил Георгиев
Стара Загора Никола Стоянов
Батак Никола Попов[2]
Фердинандско македоно-одринско дружество Антон Попстоянов Отхвърлен е алтернативният кандидат Андрей Ляпчев
Ново село Илиев Приет за редовен делегат от петото заседание[3]
Тутракан Вишев Приет със съвещателен глас
Силистренско македоно-одринско дружество Добрев Приет със съвещателен глас
Горна Оряховица Никола Стоянов Приет със съвещателен глас[4]

За председател на конгреса е избран Тодор Някшев, подпредседатели са доктор Димитър Владов и доктор Петков, а секретари са Ст. Баръмов, Христо Негенцов, Александър Конев и Антон Попстоянов.[5]

Седмият конгрес констатира, че причините за неразбирателствата между Вътрешната организация и Върховният македоно-одрински комитет лежат в:

различността на програмите и в духът на дейците[6]

На конгреса започва дискусия с цел достигане до съгласие за програмите на двете организации се стига до следните идеи:

1. Македонското движение по своята природа е масово.

2. То не е и не може да бъде дело на политици.

3. Автономията на Македония не трявба да се свързва с тази на княжеството поради някакви техни комбинации.[7]

На осмото си заседание на 4 август 77 делегати на конгреса избират нов Върховен комитет и Контролна комисия в състав:

Върховен комитет
Име Гласове
Борис Сарафов 76
Тома Давидов 76
Владислав Ковачев 76
Георги Петров 75
Георги Минков 74
Христо Саракинов 75[8]
Контролна комисия
Име Гласове
Ст. Георгиев 69 гласа
Илия Стефанов 67 гласа
Тодор Някшев 67 гласа[8]

На последното девето заседание на конгреса Борис Сарафов заявява, че:

най-важното, което се очакваше от конгреса, се изработи: трасира се най-правият път за македонската кауза - революцията... [делегатите] ще бъдат престъпници, ако след даването на гласа си за революцията занемарят или вложат партизански раздори в делото.[8]
  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 155-180.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170, 173.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170.
  6. Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр. 220.
  7. Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр.221.
  8. а б в Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 180.